Арктика

Арктика е географски регион, който обхваща над 30 милиона квадратни километра от най-северните части на нашата планета. Простира се отвъд северната полярна окръжност, т.е. на север от 66°33’44“. По-голямата част от нея е заета от водите на Северния ледовит океан и съвсем малка част – от континентална суша. В този географски регион попадат най-северните периферни части на Северна Америка, Европа и Азия. Само няколко държави притежават територии тук. Това са Канада, САЩ, Русия, Норвегия, Швеция, Финландия, Гренландия (част от Дания) и Исландия. Въпреки това Швеция и Финландия не са считани за арктически страни. На две места Арктика достига много по-наюг от северната полярна окръжност – това са регионът на Гренландия и североизточна Канада и областта на Берингово море в Тихия океан.

Арктика е едно от най-студените и сурови места на планетата. Целият регион попада в пределите на полярния и субполярния климатичен пояс. Средните зимни температури са приблизително около (-35°C), а през летните месеци не надвишават 0°C. Въпреки това на отделни места над тундрата в най-южните части на Арктика са възможни температури достигащи до около 10 – 15°C в разгара на лятото, особено в Аляска и Норвегия.

сибир арктикаПочти цялата площ на Арктика е заета от Северния ледовит океан. Той е най-малкият на нашата планета. По-голямата му част е вечно покрита с дебел слой лед. Всъщност много хора погрешно мислят, че под дебелите ледове и снегове има континентална суша. В действителност това не е така и под бялата покривка има единствено морска вода.

Условията за живот в Арктика са изключително сурови. Животинският свят е представен от различни видове сухоземни бозайници (полярни мечки, северни елени, полярни зайци, полярни лисици, някои дребни видове гризачи), перконоги (тюлени, моржове), водни бозайници (баленни китове, белуги), както и различни видове студенолюбиви и хранещи се с риба птици. Чрез различни приспособления местните животински видове успяват да се адаптират към ниските температури. Най-често това става с помоща на дебел слой подкожни мазнини (например при тюлените) и дебела козина (както е при полярната мечка).

Въпреки огромната си територия, Арктика е много рядко населена, а огромни площи са напълно безлюдни. На площ съизмерима с тази на континента Африка живеят едва 4 милиона души. Те обитават най-южните части на този негостоприемен регион. Основната част от населението в тази част на света е концентрирано в американския щат Аляска и руския град Мурманск, който е най-населеният полярен град в света. Коренното население на Арктика, инуитите, и до днес населяват крайбрежията на Северния ледовит океан, запазвайки своя начин на живот непроменен и в синхрон с природата.

В сравнение с други региони на планетата, Арктика страда най-значително от промените в климата. Все по-голяма част от вечните ледове се топят през летните месеци, а периодът на замръзване се скъсява. Учените прогнозират, че през следващите десетилетия през летните месеци ще ставаме свидетели на феномен, който сега дори не можем да си представим – пълно топене на арктическите ледове. И докато от транспортна гледна точка това може да служи като начин за скъсяване на търговските пътища и печелене на пари, от екологична гледна точка това е истинска катастрофа! Редица видове животни, като например бялата мечка, най-вероятно ще изчезнат заедно с последните остатъци от северната полярна шапка. Тези едри хищници са адаптирани за живот върху леда и те вече страдат от все по-нарастващото топене. Друг проблем на Арктика е, че изолираният регион страда от замърсяването в други части на света, което достига до тук чрез естественото движение на въздушните маси.