Балкански полуостров

istanbul saint sofiaБалканският полуостров попада в най-югоизточните части на континента Европа. Той заема площ от 48,388,282 кв км и обхваща територията на 13 държави – Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Македония, Румъния, Сърбия, Хърватия и Черна Гора, както и малки части от Италия, Словения и Турция. Балканският полуостров е заобиколен от Средиземноморския басейн. На запад се намират Адриатическо и Йонийско море, на юг е Егейско море, на югоизток е Мраморно море, а на изток Черно море. Босфорът и Дарданелите разделят Балканският полуостров от Азия. От всички Балкански страни само три нямат излаз на море – те са Сърбия, Македония и Косово.

Релеф. Балканският полуостров има изключително разнообразен релеф, макар че по-голямата част от неговата площ е заета от планини. Голяма част от тях са младонагънати и са част от Алпо-Хималайската планинска система. По тази причина Балканският полуостров е една от най-активните сеизмични зони в Европа заедно с остров Исландия. Балканските планини са средни по височина. Най-високата точка на полуострова е връх Мусала. Той се издига на 2925 метра надморска височина в Рила планина в Югозападна България. Най-издължаена е веригата на Динарските планини, която се простира по цялото крайбрежие на Адриатическо море. Между високите планински масиви на Балканите се простират някои от най-плодородните равнини на континента. Бреговата линия на полуострова е изключително силно разчленена. Единствено бреговете на Скандинавия могат да се сравнят с тези на Балканите. Особено разчленено е крайбрежието на Хърватия и Гърция. Най-южната част на Балканите е заета от полуостров Пелопонес. С цел да се скъсят търговските пътища между Егейско и Йонийско море е прокопан Коринтския канал, чиято дължина е около 5,8 километра.

tsarevets veliko tarnovo bulgariaКлимат. Балканският полуостров има разнообразен климат и попада в две твърде различни климатични области. Северните части на полуострова имат ясно изразен умерен континентален климат с горещо лято и много студена зима. В Букурещ, столицата на Румъния, средната януарска дневна температура едвам надвишава 1°C, а през юли и август термометрите показват повече от 29°C. Южните части на полуострова имат мек и приятен, понякога горещ субтропичен климат. В гръцката столица Атина средната дневна януарска температура е около 13°C, а през юли и август е около 34°C. По отношение на валежите също се наблюдават значителни различия. Например западното крайбрежие на полуострова се смята за едно от най-валежните места в Европа, докато на изток и на юг валежите са сравнително оскъдни. През зимата по-голямата северна част от полуострова получава обилни валежи от сняг, докато на юг по крайбрежията на Егейско и Адриатическо море рядко вали сняг, а когато се образува снежата поктивка тя обикновено е тънка и нетрайна.

Води. Балканският полуостров е богат на води, особено когато говорим за планинските райони. През полуострова протичат няколко големи и множество по-малки реки. Най-големи са река Дунав, Сава, Морава и други. По-големи езера са Охридското езеро и Преспанското езеро (и двете се намират между Албания и Македония), езерото Скутари между Черна гора и Албания и други. Във високите части на Балканите могат да се видят красиви ледникови езера. Най-внушителни са Седемте Рилски езера в България, които представляват голяма туристическа атракция.

halkidiki resortПрирода. Красотата на Балканите е пословична. Със сигурност те притежават най-дивата и пищна природа в Европа. Гъсти и непроходими широколистни, иглолистни и смесени гори покриват големи части от планинските масиви и равнините в тази част на света. Растителността в най-южните части на полуострова и по крайбрежитето на Средиземно море е предимно вечнозелена, но в по-голямата северна част и далеч от морския бряг растенията губят листата си през зимните месеци. Красивите и свежи планини, особено тези в България, привличат любителите на зимните спортове от цял свят. През зимата във високите части се образува дебела и дълготрайна снежна покривка, а ски пистите са отлични. Балканите са добре познати с великолепните си плажове. Далматинското крайбрежие, което обхваща западните части на полуострова се смята за най-живописната и зелена част от Средиземноморието. Гърция от своя страна се счита за туристически рай със своите изключително красиви бели пясъчни плажове и кристално чисти заливчета. Черноморското крайбрежие е напълно различно. Плажовете там са доста големи и са покрити със златист пясък.

Животински свят. Животинският свят на Балканите е изключително разнообразен. Сред гъстите планински гори се срещат кафеви мечки, вълци, лисици, чакали, диви котки, както и по-дребни хищници като невестулки и порове. В по-откъснати и изолирани места, предимно в Македония, се срещат също и ограничен брой рисове. Срещат се различни видове тревопасни животни като елени, диви свине, диви коне и други. Балканите са дом на множество видове птици. Някои резервати като например „Сребърна” в България са убежище за застрашени и много редки видове птици като розовият пеликан. На athens greeceтериторията на Балканите гнездят множество мигриращи птици като щъркели, жерави, лястовици и други. В гористите местности се срещат орли, ястреби, бухали и сови. Балканите са убежище на огромно разнообразие от жаби и гущери. Срещат се различни видове змии, някои от които са отровни.

Градове. Пет града на Балканския полуостров имат население от над един милион души. Това са Истанбул (най-големият град в Турция), Атина (столицата на Гърция), Букурещ (столицата на Румъния), София (столицата на България) и Белград (столицата на Сърбия). Най-голям с население от около 11 милиона жители е Истанбул, но той не се намира изцяло на полуострова. На Балканите попада само западната половина от турския мегаполис. Атина всъщност е най-големият град, разположен изцяло на Балканите. Гръцката столица има население от около 3,1 милиона жители. Освен изброените, други големи градове на Балканите са Солун, Скопие, Тирана, Загреб, Сараево, Любляна, Варна, Пловдив, Констанца и други.

albania old bridgeНаселение. Населението на Балканския полуостров възлиза на повече от 70,5 милиона жители. По отношение на етническия състав Балканите са сред най-разнообразните места на континента. Тук живеят народи с различен етнически произход, говорещи на десетки различни езици. Към славянското езиково семейство спадат български, сръбски, хърватски и македонски. Към романското езиково семейство се числи румънският. Гръцкият и албанският език са в самостоятелни езикови групи и нямат сродни на себе си, а турският език, който е разпространен в югоизточните части на полуострова спада към тюркското езиково семейство. В тази част на континента живеят преселници от други части на света, предимно от Русия и Армения. През последните години се наблюдава засилен интерес на преселници от развити западни страни като Великобритания. Те пристигат тук привлечени от добрия климат, красивата природа, хубавата храна и ниските цени на недвижимите имоти. Освен в етническо и езиково отношение, Балканският регион е доста разнообразен също и в религиозно отношение. Така например Гърция, Румъния, България и Македония са православни страни. Хърватия, Словения и Италия са католически, а в Турция официалната религия е ислям. В Босна и Херцеговина броят на християните слабо надвишава този на мюсюлманите, а Албания има славата на една от държавите в Европа с най-голям процент атеисти. В миналото Балканите са били земя на многобройни конфликти, които произтичат от големите вътрешни различия на полуострова. Въпреки това през последните години отношенията между страните в региона бавно се затоплят, а между някои от тях вече са изградени доста тесни икономически връзки.

rila mountain bulgariaИкономика. Балканският полуостров все още е една от най-бедните и изостанали в икономическо отношение части на Европа. Въпреки това местната икономика отбелязва значителен ръст, опитвайки се да настигне останалата част от континента. По-богати държави на полуострова са Словения, Гърция и Хърватия, а турската икономика е най-голяма. На другата крайност са страни като Албания и Македония, които все още имат доста нисък жизнен стандарт. Особено важни за икономическото развитие на Балканите са туристическата индустрия и селското стопанство. През годините на социалистически режим много страни на полуострова са превърнати неуместно в промишлени икономики без да имат необходимата база и традиции за това. Ако вместо това тези икономики бяха концентрирали всичките си усилия в развитието на селското стопанство, днес повечето от тях най-вероятно щяха да бъдат не по-малко развити от страните в Западна Европа. Всеизвестен факт е, че Балканският полуостров е едно от най-плодородните кътчета в Европа и полуостровът има потенциал да произвежда хранителни продукти, които да задоволят голяма част от търсенето на континента стига да се вложат достатъчно средства. За най-плодородна се смята Добруджа, често описвана като „Житницата на Балканите“. Тя се намира в източните части на полуострова и обхваща части от североизточна България и югоизточна Румъния. На Балканите днес протичат процеси на интеграция. Няколко от страните вече са членове на Европейския съюз, а други все още преговарят или се очаква да се присъединят скоро.