Амазония

Известен под името Амазония, водосборният басейн на Амазонка се простира между Атлантическия океан на изток, Андите на запад, Бразилската планинска земя на юг и достига до планините и платата на Гаянската планинска земя в северната част на континента. Той обхваща частично територията на девет държави – Бразилия, Колумбия, Венецуела, Перу, Боливия, Еквадор, Суринам, Френска Гиана и Гаяна и заема площ от около 6,9 милиона квадратни километра или повече от колкото е Европа без територията на европейска Русия.

амазонска джунглаСърцето на местната екосистема е Амазонка, най-голямата и пълноводна река на планетата. Нейните извори могат да бъдат проследени до Андите, на само около 190 километра от Тихия океан. През целия си път тя протича през гъста вечнозелена дъждовна гора. Дължината и възлиза на 6440 километра, поставяйки я на второ място след река Нил, дълга 6741 километра. Следвайки своя път на изток, реката се подхранва от над 15 000 притока, някои от които са наистина огромни. Сред най-големите и пълноводни притоци са реките Мадейра, Негру, Тапажос, Риу Пурус, Токантинс и Ксингу. Делтата на река Амазонка е широка над 300 километра, а дори в района на Манаус, по средата на нейното течение, ширината на речното корито на места надхвърля 5 километра.

Басейнът на Амазонка се намира почти изцяло в екваториалния и съвсем малка част преминава в субекваториалния климатичен пояс. Освен от многобройните реки, които се вливат в нея, Амазонка се подхранва също от обилните ежедневни валежи. Обикновено месечната сума на валежите в района варира между 50 – 60 мм през по-сухите месеци и достига до 300, дори 400 мм месечно в по-влажните периоди. Дори и през най-сухите месеци от годината, които варират в зависимост от мястото, има поне 5 – 10 дъждовни дни. Интересен факт е, че във всеки един момент някъде над Амазония се изливат поройни валежи. Температурите по течението на Амазонка през годината са почти без промяна и варират между 30 и 33°C. Нощните температури също са постоянни и най-често са около 22 – 23°C. Тъй като влажността е висока (най-често между 79 и 90%) времето обикновено се усеща доста по-топло от колкото е в действителност. Въпреки че по поречието на Амазонка лятото никога не свършва, тук небето почти всеки ден се покрива с тъмни дъждовни облаци, носещи не само дъждове, но и гръмотевици.

Поради плоския релеф на Амазония, Амазонка е широка и пълноводна и тече много бавно. В посока от запад на изток реката плавно и напълно неусетно се спуска към Атлантическия океан, а на места надморската височина намалява с едва един-два сантиметра на всеки няколко километра. Тъй като в определени периоди от годината валежите стават твърде обилни, речното корито не може да поеме гигантските количества дъждовна вода и реката лесно излиза от коритото си оставайки стотици хиляди квадратни километри от заобикалящата я джунгла под 5 – 10 метра вода.

река амазонкаПредполага се, че по поречието на Амазонка живеят смайващите 5 милиона различни вида растения и животни! Само дървесните видове са поне 2500. Ако човек попадне на това място просто ще остане безмълвен пред величието на природата и възхитителното и разнообразие. Някои от дърветата в долината надхвърлят 50 – 60 метра височина в стремежа си да достигната слънчевата светлина. По ирония на съдбата тук растителността е толкова гъста, че макар екваторът да пресича Амазония по цялата и дължина, на много места до приземния слой не достига дори и един слънчев лъч.

Амазония има слабо развита инфраструктура. Ролята на основен транспортен коридор играе самата река. С дълбочина достигаща на места повече от сто метра, реката позволява дори на огромни океански кораби да достигнат до градове като Манаус, разположени насред дъждовната гора на хиляди километри от океана. Амазония е сред най-рядко населените региони на планетата. Населението и възлиза на около 5 милиона души. Около 2,3 милиона от тях живеят в най-големия град Манаус. Други големи градове са Белем, Сантарем, Макапа, Икитос и други.

Река Амазонка свършва с огромна делта на самия екватор. Това е мястото, където колосалната река чрез гъста мрежа от канали и ръкави излива невъобразимо количество пресна вода в Атлантика, отводнявайки площ с размерите на цяла Австралия. Дебитът на реката се изчислява на почти 220 000 кубически метра в секунда, а сладките речни води се усещат стотици километри на вътре в океана. На спътникови снимки ясно се виждат огромни площи от Атлантика, чиято повърхност има кафеникав цвят в резултат от речните наноси.

Първият пътешественик, който се справил с непосилната задача да премине с плавателен съд по цялата дължина на Амазонка бил испанецът Франциско де Ореляна. През 1542 година той пропътувал цялото разстояние от Андите до Атлантическия океан, а пътешествието му през Амазония продължило близо една година. Първоначално, поради приликата и със сладководно море, на реката било дадено подходящото име Рио Санта Мария де ла Мар Дулче. След като обаче европеецът Ореляна разказал вълнуващи истории за това как по време на пътуването по реката той и неговите спътници срещали жени-войни, които наподобявали на амазонките от гръцката митология, реката била прекръстена на Амазонка, името което носи днес, а целият регион станал известен под името Амазония.