Архипелагът Хуан Фернандес, Чили

juan fernandez archipelago and the island of robinson crusoeХуан Фернандес е малък архипелаг, който се намира на приблизително 600 километра западно от бреговете на Чили (континента Южна Америка) във водите на Тихия океан. Островите са с вулканичен произход. Това си личи и се забелязва още от много далеч по стръмните планински склонове и страховити клисури, между които сякаш никога не се показва слънчева светлина. Освен това вулканичната почва подхранва растителността, която в резултат на това е доста буйна и гъста в по-ниските северни части на най-големия остров Робинзон.

Архипелагът Хуан Фернандес попада в зона застрашена от приливни вълни, наречени цунами заради високата сеизмичност на района на Андите, които се намира не далеч от архипелага, на западния бряг на континента Южна Америка. Този архипелаг може би щеше да остане много далеч от погледите на света ако не беше известен с нещо любопитно, което да привлече вниманието на хора от другия край на планетата. Архипелагът се състои от три различни по големина острова – о-в Робинзон Крузо, о-в Санта Клара и доста отдалечения от тях о-в Алехандро Селкирк. Книгата на Даниел Дефо разказва за това как Робинзон Крузо претърпява корабокрушение и попада на първия от тях – едноименният о-в Робинзон Крузо, кръстен така в негова чест. В разказа той остава тук цели 28 години. Оцеляването му се превръща в мисия, за която той се бори ден след ден, мъчейки се да подреди живота си далеч от цивилизацията. Действителността обаче е доста различна. Предполага се, че книгата е вдъхновена от морякът Александър Селкирк. Той попада на острова през 1704 година и остава тук повече от четири години в пълна изолация.

Архипелагът Хуан Фернандес може би не е точно това, което туристите очакват да видят, когато тръгват на там. Милиони хора по света са чели книгата за Робинзон Крузо, но в представите на всеки изниква една много по-романтична и в голяма степен нереална представа. Робинзон Крузо е като нарицателно за човек, който прекарва живота си на тропически райски остров, откъснат от света, необезпокояван от шума, хаоса и динамиката на цивилизацията. Реалността обаче е доста по-различна и не толкова романтична. Сред субтропиците на южния Пасифик от хладните води на океана се издигат три острова, които наистина са красиви, но тяхната красота е съвсем различна от тази, която всеки би си представил. Природата на архипелага е сурова и нешлифована. Докато в романа Робинзон попада на тропически остров в южните части на Карибско море, то в действителност Александър Селкирк попада в една съвсем различна обстановка. На остров Крузо всъщност няма кокосови палми и бели пясъчни плажове, попадналият там Робинзон (Александър) далеч не се е наслаждавал на 365 дни с прекрасно време. Тук има множество голи вулканични скали, много от които са твърде високи за да бъдат изкачени. На по-високите места не вирее почти никаква растителност. Остров Робинзон Крузо е място на изключителни контрасти. За разлика от голитеjuan fernandes islands и чукарести планински зъбери, в подножието на вулканичните планини в северната част на острова има гъсти и сенчести гори, които са дом на голямо разнообразие от растения и животни, които се срещат само тук. Най-голямо е разнообразието от ендемити сред птиците и растенията, а водите около този архипелаг са изключително богати на риба. На островите се среща един вид колибри, което не може да се види на друго място по света. Известна като червено колибри, тази малка птичка се храни с нектар от цветовете на растенията, които виреят тук. Тъй като архипелагът е обявен за национален парк и биосферен резерват, тук живеят много малко хора и това са основно жители,които са заети с грижи по парка, посрещане на туристи и изследователска дейност. Освен това малобройното население е съсредоточено основно в северната част на остров Крузо. Останалите два острова са почти необитаеми. На целия архипелаг живеят по-малко от 700 души. Над 600 от тях живеят в селището Сан Хуан Баутиста, разположено на северния бряг на остров Робинзон. Алехандро Селкирк е втори по големина и по-отдалечен от другите два острова. Той отстои на около 160 километра от о-в Робинзон. Името му произлиза от истинското име на литературния герой Робинзон Крузо. Тук има по-често тревисти и по-малко храстови или дървесни видове. Населението му наброява едва няколко човека, които живеят в малко рибарско селце на брега на океана. Санта Клара е най-сух и безплоден от трите острова. Разположен е на малко повече от километър и половина югозападно от остров Робинзон. Тук преобладават голите скали, а растителността е предимно тревиста. Най-високата точка на архипелага се намира в южната част на остров Робинзон. Връх Керо Ел Юнке се издига стръмно на височина от 916 метра. Ако посетите архипелага не пропускайте да обиколите остров Робинзон с лодка. Това е уникално преживяване, което наистина си струва. Островът е заобиколен от всички страни с живописни заливи и скали. На островите Хуан Фернандес, и по специално на Робинзон ще откриете неподозирани възможности за почивка и рекреация. Тук не идват огромни тълпи туристи, а само малки туристически групи, търсещи уединение. Околната среда е поразително чиста и запазена. Тук няма скъпи магазини, вълнуващи търговси центрове и стотици други възможности за забавление, но има натурална природна красота и невероятно вкусна и прясна морска храна, уловена от хладните и чисти води на архипелага. На това място човек може да отвори сетивата си напълно и да се отдаде на еко туризъм. Може би се чудите как ще пътувате до островите Хуан Фернандес. Със самолет бихте могли да летите до о-в Робинзон както от Сантяго, така и от Валпарайсо, а продължителността на полета е между 1 и 2 часа. Летището на о-в Робинзон Крузо е разположено в най-отдалечената югозападна част на острова. Останалите два острова – Санта Клара и Алехандро Селкирк са почти незаселени и остават доста по-изолирани и трудно достъпни.

Робинзон Крузо и останалите острови в архипелага Хуан Фернандес има прохладен, но все пак сравнително мек субтропичен климат. Най-вероятно, по което и време от годината да идвате тук, ще ви посрещне леко облано време, но шансовете за дъжд все пак зависят от сезона. Тук често в резултат на wild nature of juan fernandezсилното слъчнево греене и студените води над океана се формира мъгла, а около високите върхове на острова почти винаги се струпват облаци. Лятото тук трае от ноември до май с температура на въздуха варираща от 18 до 22°C. На слънце обаче често става доста повече. Зимата трае от април до октомври с температура от около 15 – 17°C. Нощите през цялата година са хладни. Температурите варират от 9 до около 16-17°C. Тук няма преходни сезони като пролет и есен, а смяната на сезоните се усеща главно по валежите и това дали е по-слънчево или по-облачно. И все пак това са средни стойности. Не рядко се случва през летните месеци температурите да достигнат дори 30 – 35°C, макар, че океанът не позволява това да се случва много често. Същото се отнася и за зимните месеци. Макар че температурите стандартно се движат около 15 – 17°C, понякога се случва да паднат и до 5°C. Сравнително ниските за тези географски ширини температури се поддържат от хладните води на студеното Перуанско течение, което преминава в тази част на света. Тъй като островите разполагат със съвсем малка по територия суша, тук за разлика от континенталната част на Чили, океанът оказва по-силно влияние. Подобно на повечето дестинации, които имат субтропичен климат, тук също дъждовният сезон е през есенно-зимния период. Най-доброто време от годината, по което да посетите островите е от декември до февруари. Тогава е най-приятно. Слънчево и топло, но без да е горещо, по-сухо и природата е във върховата си форма. Температурите през лятото на Хуан Фернандес са подобни на тези, които имаме през летните месеци в Лондон, но е доста по-сухо и слънчево, което създава усещане за по-горещо време. Тънката лятна дреха ще ви свърши добра работа, но все пак за да не се притеснявате за нощните температури няма да сбъркате ако си вземете чифт джинси и някое по-тънко пролетно яке. Ако все пак сте намислили да пътувате в тази част на света през зимата, знайте че в периода април – октомври температурите са подобни на тези, които могат да се измерят през зимата по Средиземноморието. Това означава, че е добре да си подготвите някоя по-топла (но не много дебела) дреха.