Джибути

Джибути е бивша френска колония, която получава независимост на 27 юни 1977 година. Наследство от френското владение е френският език, който заедно с арабския днес е един от двата официални езика в страната. Макар че е независима вече няколко десетилетия, малката африканска държава е все още до голяма степен зависима от финансовата подкрепа на Франция.

антилопа орикс в пустинята на джибутиДжибути е най-малката страна на източното африканско крайбрежие и една от най-малките на континента. Заема площ от едва 23 200 кв.км. и се намира между Червено море и Аденския залив при протока Баб ел Мандеб. На север граничи с Еритреа, на запад и юг с Етиопия, а на югоизток със Сомалия. От другата страна на протока, на около 26 километра, се простира Арабският полуостров и континента Азия. Страната е съставена от 6 региона – Джибути (столичният регион, където живее над 2/3 от населението), Обок, Таджура (носещ същото име както и едноименния залив), Арта, Али Сабих и Дихил (най-изолираният и рядко населен регион в Джибути).

Джибути се намира в една от най-сухите и безплодни части на Африка. Повечето от територията на страната е заета от обширни прашни и каменисти плата, пясъчни пустини, голи планински склонове и зрелищни вулканични кратери. Тук-там се вижда някой сух храст или акациево дърво, хвърлящо чадъровидна сянка, а безкрайната пустош се простира до където стига погледа. Най-пищна е природата в Национален парк Драй Форест, покриващ обширна гориста планинска местност не далеч от брега на океана. Паркът е истински оазис за растителния и животински свят в района.

Джибути е на практика лишена от постоянни реки, но за сметка на това има множество солени езера, които се белеят на околния бежов пейзаж. Най-голямо в страната е соленото езеро Абе, привличащо внушителни ята розово фламинго. То заема площ от 450 кв.км. и достига дълбочина от над 36 метра. Въпреки това, по-голямата част от езерото попада в пределите на съседна Етиопия. Най-известно, а може би и най-красиво, е кратерното езеро Асал, разположено в най-дълбоката депресия на африканския континент на 157 метра под морското равнище. Със своите 35 промила соленост, то е считано за най-соленото езеро в света. Заема площ от 54 кв.км. и на места достига дълбочина от около 40 метра. Солта, водата и светлината създават невероятна игра на цветове и нюанси, вариращи от снежно бяло, през светло синьо, тъмно синьо до зеленикаво. Утаяващата се сол край бреговете образува странни форми наподобяващи солни гъби. Доста често можете да видите хора да се къпят в езерото, а край брега местни жители продават фигурки изработени от сол.

Макар и предимно заета от пустини и полупустини, страната има доста богат животински свят. Откритите и на пръв поглед лишени от живот пространства са дом на щрауси и различни видове пустинни антилопи, особено антилопи орикс, които са известни с дългите си рога и едро тяло. За щраусите, една толкова бдителна и боязлива птица, липсата на растителност е нещо което създава сигурност, защото не позволява на хищниците да ги доближат незабелязано. Най-сухите и негостоприемни места са дом на диви магарета, едни от най-устойчивите животни на континента. Сред пущинаците пък се спотайват влечуги, сред които някои много опасни видове отровни змии. Те обичат да се препичат на слънце, но през горещите часове на деня регулират телесната си температура като се крият на прохладни и сенчести места. В Джибути се срещат доста видове едри хищници като лъвове, хиени и гепарди. В някои по-залесени местности се срещат леопарди. Наличието на растителност е жизнено важно за тях защото им помага да се прокраднат до своята жертва по време на лов, но също и за да защитят пляката си от други хищници качвайки я по високите клони на дърветата.

Поради липсата на реки и други сладководни басейни крокодилите и хипопотамите в Джибути са рядкост. Могат да се открият само в някои изолирани райони като езерото Абе.

Плитките и слънчеви крайбрежните води на Джибути кипят живот. На малка дълбочина в залива Таджура ще откриете красиви коралови рифове, приютяващи стотици видове рибки, големи и малки акули, морски костенурки и ракообразни. Сред водите на залива се намират островите Муча и Маскали. Те са заобиколени от прозрачни светло сини плитчини и концентрират голямо богатство от видове. Островчетата притежават прекрасни бели коралови плажове и свежи зелени мангрови гори.

Джибути е развиваща се страна с нисък стандарт на живот и ширеща се безработица. Пристанището в столицата е основен източник на доходи за местното население. Освен от транспортна гледна точка, океанските води са важени и като източник на храна, особено като имаме предвид ниската производителност на селското стопанство. Повечето продукти от растителен произход е необходимо да бъдат внасяни от вън. Тежките климатични условия са крайно неблагоприятни и за животновъдството. Отглеждат се основно кози – животни пословични със своята издръжливост и непретенциозност. По-голямата част от стадата обаче се отглеждат на номадски принцип. Така шансът за откриване на храна за животните се увеличава.

Населението на Джибути е около 906 000 жители. Над 600 000 от тях живеят в столицата Джибути, голям пристанищен град и важен икономически център. Повечето хора живеещи извън пределите на столицата са скотовъдци-номади, с изключение на жителите на няколко не много големи града и някои малки типично африкански селца. В религиозно отношение, подобно на по-голямата част от Северна Африка, Джибути е предимно ислямска страна. Около 95% от местното население се състои от мюсюлмани, а по-голямата част от останалите жители са християни. По отношение на етноса основната част от местното население е от етническите групи сомали и афар.

Тъй като се намира в тропиците не далеч от пустинята Сахара, Джибути страда от продължителни засушавания съчетани с твърде горещо време. Страната е една от най-топлите в света. На океанския бряг дневните температури на сянка през зимата рядко падат под 30°C, а в разгара на лятото с лекота надвишават 40 – 41°C. Валежите са изключително оскъдни през цялата година, а под горещото обедно слънце жегата може да е изпепеляваща. В околностите на езерото Асал са възможни температури през летните месеци от над 50°C!

Кога да пътуваме? Месеците с най-ниски температури декември, януари и февруари предлагат най-добри условия за пътуване. През тази част от годината нощите са приятно топли, а дневните температури са около 29 – 30°C.

Как да стигнем до Джибути? Най-добрият начин да стигнете до Джибути е със самолет. Редовни полети има от дестинации по целия свят, например ОАЕ, Йемен и от различни точки на Африка, но сред най-редовните са полетите от френската столица Париж.

Какво да не пропускаме? Препоръчително е да се включите в сафари сред дивата природа, да посетите някое от солените езера (особено Асал), да опитате специалитет от камилско месо, да похапнете прясна морска храна, да се гмуркате с гигантските китовите акули в Индийския океан (тези акули са изключително миролюбиви и въпреки, че могат да надхвърлят 12 метра, те не представляват заплаха за хората).

Опасности. Тъй като е демократична и силно повлияна от Франция, Джибути е считана за една от по-малко опасните страни в Африка, особено в сравнение с някои съседни африкански държави като Сомалия. Все пак ако пътувате до Джибути е препоръчително да се пазите от грабежи и измами с фалшиви и некачествени стоки. Имайте предвид също, че опасността да станете жертва на престъпление нараства извън столицата на страната. За да се погрижите добре за здравето си попитайте вашият личен лекар от какви ваксинации се нуждаете преди да посетите тази страна. В Джибути съществува риск от някои инфекциозни болести като хепатит А и Е, различни видове треска, особено жълта треска, малария и много други. Предполага се, че между 20 и 30 хиляди души са преносители на ХИВ / СПИН.