Гвинея-Бисау

Малката африканска страна Гвинея-Бисау заема площ от 36 125 кв.км. Разположена е между Сенегал и Гвинея на брега на Атлантическия океан в Западна Африка. Страната има силно разчленена брегова линия с огромен брой заливи и полуострови. Обликът на крайбрежието се определя до голяма степен от обширния естуар на пълноводната река Жеба. Недалеч от брега се намира архипелагът Бижагош. Kрайбрежните низини са влажни и мочурливи. Покрити са с гъста субекваториална растителност и мангрови гори. Някои от растенията губят листата си през сухата част от годината. В страна няма високи планини. Крайните източни райони са заети от ниски платовидни земи, които едвам достигат 300 метра.

гвинея-бисау хипопотамГвинея-Бисау има типичен субекваториален климат. Времето е топло през цялата година с дневни температури между 29 и 34°C. Средната нощна температура е между 18 и 23°C. Има два много ясно разграничени сезона – дъждовен и сух. Дъждовният сезон трае от юни до октомври и носи висока влажност и интензивни проливни валежи, малко по-обилни на юг и на запад. Най-дъждовният месец е август с над 680 мм. От ноември до май времето е много сухо и с по-голям брой слънчеви часове. Райони от страната, които са по-отдалечени от брега на океана са традиционно малко по-сухи. Морската вода в крайбрежните райони на страната е топла през цялата година с температура между 22 и 27°C.

Гвинеа-Бисау има население от приблизително 1 600 000 жители. По-голямата част е концентрирана в столицата Бисау. Според института по преброяване и статистика на африканската страна населението на града възлиза на около 407 404 души. Официален език е португалски, но също и криуло. Приблизително 50% от населението на страната изповядва различни местни вярвания. Останалите 50% са съответно мюсюлмани (45%) и християни (5%). Гвинея-Бисау е бедна страна с много нисък жизнен стандарт, а по индекс за човешко развитие е на едно от последните места в света. Много от местните жители нямат достъп до качествено задравеопазване, а грамотността е под 40%. Основната част от приходите на страната идва от производство на фъстъци, кокосови орехи, памук, маслини и други. Чуждестранната икономическа помощ все още играе много важна роля за местната икономика.

Преди пристигането на европейците през 15-ти век тези земи били част от кралството Габу, а после и от Малийската империя. Периодът на колониализъм за страната започва през 1474 година и продължава цели 5 века до 10 септември 1974 година, когато тя получава независимост от Португалия след 13 години на борба за независимост. За Португалска Гвинея, така била наричана страната по времето на колониализма, това е тежък период. До 19 век районът бил важен център в търговията с роби. След като робството е забранено Гвинея-Бисау навлиза в нов, но също труден период от своята история. Така например 20-ти век е белязан от множество вътрешни конфликти, размирици и дори граждански войни. За съжаление, животът в страната не се подобрил след получаването на така бленуваната независимост. Гвинея-Бисау продължила да страда от политическа нестабилност и останала в списъка на най-бедните страни в света.

Какво да не пропускаме? Не пропускайте да се отбиете до островите Бижагош, които са известни с красивите си плажове и запазена природа. Тук най-голямата забележителност е покритият с гъста растителност Национален парк Оранго. Посетете Ривър Зоо Фарм – най-голямото убежище за развъждане на диви животни в тази част на континента. Направете си голяма разходка из столицата Бисау и посетете най-големите градски атракции – президентския дворец, крепостта Форталеза Д’Амура, португалският колониален център Бисау Велхо, градската катедрала, малкото пристанище с многобройните му стари рибарски лодки, рибния пазар и много други. Направете си едно незабравимо сафари сред дивата природа, където ще можете да видите много от големите африкански котки, както и огромни стада с тревопасни животни, а реките и другите сладководни басейни са предпочитано място за хипопотамите. Освен това Гвинея-Бисау е едно от най-добрите места в Африка, където да видите слонове и различни видове маймуни, особено шимпанзета, в естествената им среда.

Храна. За разлика от богатите западни общества, Гвинея-Бисау все още разчита основно на продукти родно производство. Най-често консумираните храни са различни специалитети с риба и ориз с подправки. Фъстъците, една от най-популярните култури в страната, се добавят към всякакви ястия или като съставка към различни сосове. Месо се яде рядко и то най-често пилешко. Преобладават пресните плодове и зеленчуци. Обикновено местните жители приготвят своята храна с палмово масло. Сред нещата, които е добре да опитате са прословутото палмово вино, както и местният сладък зелен чай.

Кога да посетим Гвинея-Бисау? Най-подходящи за туризъм в западноафриканската страна са месеците декември, януари и февруари, защото те предлагат оптимална комбинация от сухо и ясно време с възможно най-ниски температури. Освен това през февруари ще можете да видите карнавалът на Гвинея-Бисау, който се провежда по улиците на столицата Бисау.

Как да стигнем до Гвинея-Бисау? Освалдо Виейра е единственото международно летище в Гвинея-Бисау. То се намира в близост до столицата Бисау и обслужва основно полети до Лисабон, столицата на Португалия. Друга алтернатива е да стигнете до тук през Сенегал или Мароко.

Опасности. Подобно на други държави в Западна Африка, в Гвинея-Бисау съществува завишен риск от някои заболявания, особено такива предавани чрез различни видове насекоми. Типичен пример е маларията, която се предава от комари. В някои райони на страната съществува също и опасност от заразяване с така наречената сънна болест, която се предава от мухата цеце. Докато сте в Гвинея-Бисау бъдете внимателни с източниците на питейна вода и храна, които използвате. Известно време преди да посетите африканската страна, най-добре около шест седмици предварително, посетете личния си лекар. Той ще ви даде най-актуална информация за това какви имунизации са необходими и какви са рисковете за вашето здраве според общото Ви здравословно състояние. Посещавайки Гвинея-Бисау е добре да знаете, че в резултат от нестабилната политическа ситуация и бедността в страната тук не е напълно безопасно място за пътуване. В градските райони съществува завишен риск от размирици, а из провинцията има опасност от мини. Опасността да станете жертва на престъпление е сравнително висока, защото поради ограничените финанси страната няма възможност да поддържа реда и сигурността на задоволително ниво.