Свалбард – туристически пътеводител

Свалбард е норвежки архипелаг състоящ се от над 1000 острова, два от които са по-големи – Шпицберген и Североизточна земя. Той заема площ от 61 022 кв.км. и е разположен в Северния ледовид океан, на повече от 660 километра северно от Скандинавския полуостров. Островите се намират отвъд севената полярна окръжност и по тази причина са доста рядко населени. Въпреки голямата си площ, те са дом на едва около 2400 души, повечето от които са жители на столицата Лонгиърбиен на остров Шпицберген.

свалбард леден пейзажПредполага се, че архипелагът е открит още през древността, най-вероятно от скандинавски мореплаватели. На практика обаче холандецът Уилям Баренц е първият документиран откривател на Свалбард. Той минал със своя екипаж през тези води през 1596 година. През следващите векове островите станали важен китоловен център. Въпреки това, първите постоянни селища тук се появили едва през 20-ти век, когато започнала експлоатацията на богатите залежи на полезни изкопаеми.

В наши дни населението на Свалбард е сравнително разнообразно. По-голямата част от местните жители са норвежци, следвани от по-малък брой руснаци, украинци и други преселници. На практика почти цялата икономическа активност на островите е концентрирана в столицата Лонгиърбиен.

svalbard mountainsВ пейзажа на островите Свалбард преобладават стръмни и скалисти планински пейзажи, които в най-високата си част се издигат на височина до 1712 метра над морското равнище при връх Нютон. Между планинските била се спускат гигантски ледници, които покриват около 60% от архипелага. Те издълбават дълбоки долини и като цяло играят основна релефообразуваща роля на островите. През зимата всичко е еднообразно и сковано в сняг и лед, но през краткото лято част от снежната покривка се стопява, поне в ниските части, оставяйки около 40% от площта на островите без сняг. Първото което се забелязва е липсата на растителност. Няма дървета, няма храсти. Единствено през най-топлите летни месеци може да порасне ниска тревиста растителност.

Крайбрежието на Свалбард има характерна форма, която издава действието на ледниците. Бреговата линия е силно набраздена от голям брой дълбоко врязани в сушата фиорди с огледално спокойни води. Дивата природа на островите е изключително добре запазена. Из архипелага скитат огромни бели мечки, полярни лисици, северни елени и други. Разнообразието от студенолюбиви водоплаващи птици е много голямо. Сред най-известните са представителите на тъпоклюната кайра. Водите около островите са богати на риба и едри морски бозайници като тюлени и китове. Днес приблизително около 65% от общата площ на островите Свалбард е със статут на защитена територия.

svalbard panoramic viewСвалбард има полярен климат със средни температури между (-16)°C през януари и 5°C през юли. Времето е сухо през цялата година с оскъдни валежи предимно от сняг. Единствено през месеците от юни до август са възможни валежи от дъжд. Макар и облагодетелстван от топлите води на северния Атлантик, архипелагът Свалбард е сурово място. През периода 14 ноември – 29 януари слънцето изобщо не се подава над хоризонта, поставяйки живите същества на крайно изпитание. Това е периодът на така наречената полярна нощ. Полярният ден пък продължава от 19 април до 23 август и тогава островите са обляни в светлина дори и в полунощ.